Кметската сграда в село Горна Липница е първата по-важна обществена институция, като при избора на кмет се спазват всички установени от конституцията правила. Заемащият този пост управлява за период от четири години, а един от най-известните кметове е избран през 2007-ма година и се казва Юлко Павлов. Що се отнася до Сдружението за развитие, то носи името на селото и е също една от важните управленски структури на местно ниво. Регистърът на юридическите лица е платформата, в която то е официално вписано като организация с нестопански цели. Започва да съществува от 31.03 2008-ма година със специално постановление на великотърновския окръжен съд. Извършва и осъществява дейности от такова естество, които носят естествена полза. Публикуван е дори номерът на заповедта, с която започва да функционира – 190. Основен предмет на дейност на сдружението се явява защита на обществените интереси. Наред с това са включени социалното развитие, образованието, туризма, културата и инфраструктурата.
През 1878-ма година в село Горна Липница започва да работи и читалище Зора, а сегашната читалищна постройка е точно в центъра на селото. Тя няма общо със старата сграда, като съвременната започва да се строи след 1944-та година. Доброволното събиране на средства става основен източник за набиране на пари, защото те не идват отникъде. Освен това трябват и доста скъпи строителни материали, а на седми май 1957-ма най-накрая председателят на читалището Николай Серафимов прочита кратка приветствена реч. Той пожелава успешна работа на читалището, което е открито. Боян Николов е майсторът, който прави полагането на първия камък на сградата. На пети ноември 1961-ва година е всъщност официалното откриване на читалището, а словото на председателя е по повод началото на строежа. Поне трима известни личности са родом от селото, а най-известен е несъмнено вече покойният български футболист Трифон Иванов. Той е част от златното поколение от 1994-та година. Серафим Северняк е писател, а Иван Иванов има професорска титла по физика. Серафим Серафимов е истинското име на писателя, а баща му се казва Николай и прави много за културата на селото като учител. Писателят завършва българска филология в СУ, а освен това е журналист и публицист.
В кулинарно отношение Горна Липница може да ни изненада приятно с приготвянето на така наречената блажна яхния. Гозбата се консумира по времето, когато се коли прасе, като именно сладкият кокал или заякът е това, което е основен продукт за гозбата. Също така трябва да се прибави голямо количество лук. Счуканият чесън и оцет завършват цялостния вид на манджата, а към нея върви и блажната супа. За нея се използва зелев сок или армеева чорба, както е наричан той в бита и ежедневието. Супата от коприва също е характерна за района, а яхнията от охлюви е прочут местен деликатес. Догалачът представлява дърпана баница с ръчно замесени точени кори. Те са до такава степен тънки, че лесно се късат. Не бива да се забравя още един вид банички, които се наричат гюзлеми. За тях е характерно, че се приготвят пържени, а преди това на корите трябва да се постави сирене.
